Monthly Archives: January 2017

БЕЗКОНТАКТНИТЕ РАЗПЛАЩАНИЯ: МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ

1. Безконтактните разплащания не са толкова сигурни колкото стандартните

Безконтактните карти имат вградена функция за сигурност и разполагат със същите мерки за сигурност като останалите карти. Всяка безконтактна карта има сложен чип, който генерира уникални криптограми в комуникацията си с безконтактните терминали, правейки кражбата на данни почти невъзможна. Все повече европейци се доверяват на безконтактните разплащания. Статистиката на Visa показва, че през 12-те месеца до май 2016 г. са извършени над 3 милиарда трансакции с безконтактни карти.

2. С безконтактните карти може да стане покупка погрешка

Това е невъзможно, защото за да има трансакция, картата трябва да е на максимум 5 см от терминала. Тоест, ако картата е в чантата ви и минете покрай терминал, няма как да „платите“ без да искате. Освен това преди същинската трансакция продавачът трябва да въведе сумата за плащане на POS терминала, което да активира чипа на картата.

 3. Ако загубя картата или някой я открадне, тя може да бъде източена бързо

Лимитът за плащания с безконтактна карта без въвеждане на ПИН код е 25 лева. Ако картодържател направи няколко последователни покупки за кратък период, системата автоматично изисква въвеждане на ПИН код, за да се потвърди, че безконтактната карта е в ръцете на своя притежател.

ОЧАКВАЙТЕ: Истина или лъжа – Безконтактните карти излъчват радиовълни, чрез които измамници могат да откраднат данни и пари

КИБЕРСЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ ЗА 2016 г.

1. Атаките с криптовируси – съобщение има за всеки 

По данни на МВР и компании от сферата на киберсигурността български фирми и граждани платиха минимум 3 милиона евро откупи на хакери през 2016 г. Атаките с криптови
руси блокират критичната информация и за освобождаването й се иска откуп
в биткоини, за да не се проследят парите. Българските фирми са лесна жертва на подобни удари, защото много малко от тях предприемат ефективни мерки за защита. През 2016 г. най-видимата за обществото атака с криптовируси бяха фалшивите имейли от името на НАП с прикачени заразени файлове.

2. Зомбирането и как се появихме на картата на световната кибервойна

През 2016 г. България се нареди в челните места в Европа по заразени компютри, които участват в DDoS (отказ от услуги) атаки в цял свят. Причината е, че дигиталните устройства у нас са слабо защитени, хората нямат дигитална хигиена, масово се използва пиратски софтуер. Завладяването на устройства от хакери и използването им за DDoS атаки е новият голям престъпен бизнес. По данни на „Майкрософт“ само в периода 28 ноември – 4 декември 2016 г. 6000 компютъра в България са били зомбирани.

3. Фишинг имейлите или електронни истории за шарани

Това са имейли, имитиращи истински компании, институции или доставчици на услуги, като целта е потребителят да издаде паролите си. Следва кражба на данни и пари. Фишингът е много евтин и ефективен начин за източване на сметки, защото хората се хващат лесно на измамата. Новото за България е, че хакерите вече пишат имейлите твърде достоверно и професионално. Примерът за голяма фишинг атака е с пощата abv.bg. На два пъти през годината стотици хиляди души получиха имейл, че има проблем със сигурността на акаунта им и трябва да въведат отново паролите си и други лични данни през линк, който водеше до имитираща страница. Така се осъществи една от най-големите кражби на лични данни у нас.

4. Интернет насилие и хулиганство – реалността се дигитализира

По данни на Министерството на образованието насилието между ученици се увеличава всяка година и става все по-сериозен проблем. Кибертормозът има и други проявления – кражба на профили в социалните мрежи, обиди и клевети, злепоставящи снимки, изнудване. Тенденцията от 2016 г. е, че все повече учители стават жертва на кибертормоз от страна на учениците.

5. Приемането на Национална стратегия за киберсигурност

След години обсъждания през 2016 г. България вече има Национална стратегия за киберсигурност. Това е план за действие за защита срещу съвременните дигитални опасности. Стратегията предвижда да се създаде кибер разузнаване, а държавата да привлича на своя страна етични хакери.

ОЧАКВАЙТЕ: Кибер инцидентите, които разтърсиха света

Киберхулигани дебнат деца в социалните мрежи

Внимание, киберхулигани тормозят деца в социалните мрежи!
Затова учители предлагат цифровата хигиена да е отделен предмет в програмата. Над 30% от децата признават, че са общували с непознати онлайн. 60% от българчетата на 10 години имат профили в социални мрежи. Тревожна статистика на дигиталното читалище safer.bg показва, че 73% от децата биха премълчали, ако попаднат на неподходящо съдържание. Ваканцията е добър момент да поговорите с детето си за живота му в мрежата. Вижте какво споделят 11-годишните Виктория, Таня и Александър:

http://btvnovinite.bg/video/videos/news/kiber-huligani-debnat-deca-v-socialnite-mrezhi.html